Селището Аспри Валта е основано в началото на 16-ти век, в южното подножие на планинската верига Кердилиа, в близост до морето. Четейки документи от тази епоха, от архива на манастира „Симонос Петра”, територията, на която е било построено селището е била покрита с гъста гора и използвана като зимно селище от манастира „Култумусиу”.

В един момент гората станала много опасна, тъй като богатата растителност е предоставяла идеално убежище за разбойници и убийци. Поради тази причина,  монасите изсичат гората и построяват селището.

В центъра на Струмския залив, между автомагистрала Солун-Кавала и синьото море, се намира селището Nea Vrasna.

В него са се преселили много от жителите на традиционното селище Vrasna и така регистрираното постоянно население е вече близо 2000 души. Това е важен факт, тъй като Nea Vrasna съществува не повече от 40 години.

Историята на селище Vrasna се губи в далечното минало. Районът показва признаци на живот от 4-ти и по време на 3-ти век пр. Хр.

До 1918 година Vrasna се е наричала Vrastа. Твърди се, че това име произхожда от един град, който в древните времена е бил по-ниско, отколкото сегашното му местоположение на Vrasna, близо до морето и до магистрала Егнатия (Egnatia odos) и се е казвал Vormiskos или Vromiskos.

През 1923 год. с изселването на гърците от Мала Азия близо 400 семейства от Katirli, район Bithynia, е трябвало да напуснат красивата местност и да се населят като бежанци в две области на Гърция, в зависимост от енорията им.

По този начин, хората които са били част от енорията на Света Петка са пристигнали в Stavros и са създали селището "Paralia Stavrou". А пък, хората които са били част от енорията на Св. Йоан са се заселили в Солун, днешната община Kalamaria и създават "Neo Katirli". Малко по-късно в Paralia Stavrou са се присъединили още 300 семейства от Madyto, регион Prousa, където са се обединили в едно цяло.

Построен в подножието на планината, с най-висок връх Sougkliani, на височина 80 метра и на разстояние 800 метра от морето, Ano Stavros има прекрасен климат и панорамна гледка, предлагана от векове на жителите и посетителите.

Приема се, че за първи път е била обитавана от жители на древни селища на региона, като Argilos, Vormiskos, Avlona и Stageira, които са търсели закрила в планински райони. Вярва се, че името му е взето от Stagеira (Stageira - Stageirоs - Stagros - Stavros). Една друга теория гласи, че името му произхожда от това, че е било на кръстопът водещ от римската Egnatia Odos в Атон.

Край една красива плажна ивица, разположено на естествено пристанище и заобиколено от зелени планини и прекрасни плажове, се намира хубавото селище  Olimpiada. Това е третото бежанско селище в района, след Asprovalta и Stavros. Тук са се преселили 50 семейства на бежанци от Света Неделя, регион Bithynia, след изгонването на гърците през 1922 година от крайбрежието на Мала Азия.

Когато бежанците са се заселили тук, намират селище с около 10 земеделски семейства. Малката площ, която им е била дадена, е била мочурлива и за това много са се заразили от малария. Заради тази болест 1 / 3 от първоначалното бежанско население се погубва, докато голяма част от останалото се разпръсва в други региони на Македония и Тракия.