Още от времето на император Юнистиан до днешни дни, присъстват сведения за великолепния пейзаж на долината на река Richio, която е естествен пролив на водите на езерото Volvi към Струмския залив. Там, на западния вход на дефилето, на върха на един хълм е построена крепостта Redina, която е имала за цел да предпазва византийското селище и същевременно да наблюдава и контролира централната пътна артерия.

Централната ромейска пътна - Egnatia odos, е минавала през северното подножие на хълма. Тя е свързвала Дирархио с Евксинопонто и е известна от войните между Атиняни и Спартанци за завладяването на град Аmfipolis и контрола над златното находище в планината Pangaio. При археологическите разкопки, на различни пластове на земята, са намерени и продължават да се намират, в долния слой от западната страна на хълма, достатъчно инструменти и предмети от периода на неолита, древна керамика и фигурки, които свидетелствуват за класическата, римската и древнохристиянската епоха.

Всичко това е доказателство, че това е едно историческо местоположение, което от древността до първите години под турско робство, е било обитавано. По времето на турското робство, това място вече не е с такова стратегическо значение, за това турците избират да се преместят в близкото село Volvi (Besiki). Точно отсреща на хълма, на равна площ на югозапад, се е намирал историческият град Arethousa, град на Mygdonia, където цар Archelaos подслонява поета Еврипид, който според легендите е бил разкъсан от ловните кучета на Archelaos и е погребен тук. Това го отбелязват много пътешественици в техните записки, които са пътували към Света Гора, и са се покланяли на неговият гроб.

Живота на това място е продължил, както показват останките и богатите накити в гробниците, до древнохристиянската епоха. Приблизително в средата на 10-ти век, седалището на епископството от Liti, което е към Солунската митрополия, се е преместило в Redina, като старият епископ от Liti, става епископ на Liti и Redina. Точно тогава, се забелязва и разрастване на селището, което проличава от построяването отново на църквата на акропола, на няколко кули и намерените монети от тази епоха.

Според византийските документи, животът продължава и през останалите векове, това го удостоверяват и откритите при разкопки предмети, инструменти и оръжия.

Разцвета, който става през годините на императорите Палеологос, оказва по – голямо влияние на главното византийско селище Катепанику, отколкото на Redina. Поправят се крепостните стени, построява се храм под формата на кръст, украсен с ценни керамични бижута, който се намира в най-източната част на крепостта. Това, което е от голямо значение, е присъствието на елинизма в тази част на Македония и то в такава стратегическа точка, каквото е било дефилето на Redina.

Изследванията направени през последните 20 години в крепостта на византийското селище, дадоха възможност да се разбере по-точно, какво обществено и стратегическо значение са имали византийските крепости, така наречените Клисури. Можем да кажем, че откритите прибори за ежедневна употреба не отстъпват по качество и блясък на тези от големите византийски градове.

През 1976 г., започват археологически разкопки от центъра за византийски изследвания на Аристотеловия университет в Солун, под надзор от девети отдел за византийски антики и под научното ръководство на професор Ник. К. Мутцопулос, който продължава и до днес.