На разстояние 70 км. от селищата на Струмския залив, малко преди Кавала се намира древният град Филипи. Това е най-важният археологически обект в източна Македония, с паметници характерни за елинистическата, римската и ранно християнската епоха.

Историята на град Филипи започва през 360/359 г. пр. Хр., когато колонисти от остров Тасос създават първия град, Кринидес. През 356 г. пр. Хр. градът е бил застрашен от траките, и поради това те поискали съдействието на Филип II, който, оценявайки икономическото и стратегическо значение на града, имащ контрола над златните мини на планината Пагео го завладява, подсилва с дебели стени и му дава името си. Дори построил и един прекрасен театър, а малко време след това използвайки добива на злато от мините изсича известната валута „Филипио”.

През римската епоха град Филипи не е много важен град, както древните летописци ни информират. Но след Гражданската битка на Филипи, през 42 пр. Хр., когато армията на демократичните Касиос и Брутос се сблъсква с армията на триумвирата начело с Антоний и Октавиан, започва една нова епоха в развитието на града. Филипи получава особено важна позиция, тъй като се намира по „Виа Егнатия”, колонизира се от римляните и се построяват нови сгради включително и пазара, водопровода, сцената за борби и много храмове, статуи и паметници, които украсяват улиците и къщите в града.

Много важна година е 49 г. (или 50 г.) след Хр., когато апостол Павел придружен от Сила, Тимотей и Лука посещава град Филипи и създава първата християнска църква в Европа. Това превръща града в метропол на християнството.

Апостол Павел се свързва със специални отношения с град Филипи. Най-малко още два пъти го е посетил, един път  56 г. и още веднъж през 57 г. след Хр. Голямата любов, която показвал на християните от този първи европейски град, се доказва по-специално и от посланието, което им е написал през 62 г. (или 63 г.) след Хр., от затвора в Рим. Посланието до Филипяни е уникално (с изключение на двете послания до Солунци) с богатството на чувствата и чистата обич, която хранел към Филипяните.

По време на византийския период (963-969 г. след Хр.) се възстановяват крепостните стени и се построяват кули и стената на акропола. Градът претърпява много пъти нашествия на готи, славяни и българи, а от друга страна е бил трамплин за походите на император Василий II Българоубиец. Селището губи своя авторитет, за да се разпадне след победата на турците в региона през последната четвърт на 14-ти век.