На югоизточната страна на Пропондитас, точно срещу Принкипониса, са разположени няколко крайбрежни градчета, известни не само с естествената си красота, но и с добре развитото занаятчийство, както и с напредъка на своите жители. Тези градчета са: Кури, Света Неделя, Чинари, Катирли, които са към провинция Никомидия. А от 1912 год., заедно с още четири не крайбрежни градчета се обединяват в община Яловас. Катирли е най- значимото и по известно от останалите селища, и се отличава от тях не само по по-гъстата населеност, но и по своята красота и богатство.

Селището е изградено на Азиатската част на Пропондитас и е с много добро разположение, намира се само на 18 мили от гр. Истанбул. Тази непосредствена близост до града и лесният достъп по море е обуславяло за развитието на търговията, както и за културното и политическо израстване. Не е случаен факта, че повечето жители са имали по две жилища –едното в Катирли, а другото в Истанбул, по-точно в Арнаукиой. Второто им е било нужно, за търговските им дейности в зависимост от историческите събития.

Северната граница на селището е един хълм, от който се открива чудна гледка към Принкипониса. На юг го обгръща планинската верига Аргантонио, залесена предимно с букови и кестенови гори. На изток го заобикалят малки хълмове с различни насаждения от грозде, маслини и хинапови дървета. На запад се простира морето Пропондида.

Близо до селището, в посока към съседното село Арванитохори, е имало една забележителна местност, която са я наричали –Канари. Същото наименование използват и днешните жители. Гъста кестенова гора заедно с хинапови дървета покриват местността, едно поточе започва от върха на Аргантонио и се влива в морето. На сто метра приблизително от крайбрежието, се издига скала в морето, старите хора са я наричали камъка на Канари. Тази скала е била ориентир на моряците, че наближават родният град.

В древността, местността се е наричала Витиния или Витинион, поради многото свлачища. Името Катирли (катир-катър, муле), се дължи на планинската местност, където само с муле се е осъществявало придвижването. От тук, идват и някои от известните фамилии Катирзис, Катирзидакис, Катирзидис, Катирзоглу.

Селището Катирли е имало приблизително 500 къщи и 4000 жители. То е било чисто гръцко село, както и почти всичките останали крайбрежни селища в Пропондида. Разбира се, имало е и малко турци, които са били служители на турската държава, и са живеели със семействата си там.

Всичките къщи на селището, са били построени амфитеатрално в продължение на 2 км., намиращи се почти на плажната ивица, имайки предимството да слушат звуците от морските вълни и да усещат прохладния морски ветрец. През зимата, морето е достигало до дворовете и прозорците на първите къщи. На първа линия, непосредствено до самия бряг са били къщите на моряците, търговската част на града, а задните къщи в подножието на планината са били на дърварите. На плажа е имало и малки корабостроителници.

Планината Аргантонио, която се извисява над местността има много върхове. На много от тях все още има останки от византийски кули и манастири. Склоновете й са залесени от кестенови гори, които жителите са ги използвали най-вече за дърводобив и дървени въглища. Освен кестеновите гори, които достигат до морският бряг има и много маслинови гори. Невероятно и много рядко явление е на една и съща надморска височина заедно да виреят тези две култури.

Климатът е мек, умерен и здравословен, тъй като няма блата. Лятото духат северни прохладни ветрове, а есента- топли южни ветрове, придружени от обилни валежи. Тези ветрове оправдават и сегашното турско име на селището, наречено Есенкьой. Точно през средата на градчето и през двора на църквата Света Параскева лъкатуши поток, който навремето е причинявал големи наводнения, като при едно от тях е отнесло десет къщи. През селото са се спускали и много поточета, имало е и седем чешми, които са снабдявали жителите със студена и кристално чиста вода.

Селището Катирли е принадлежало към митрополията на Никомидия и има данни, че през 1800 г. е било седалище на митрополията. Имало е две църкви, едната Свети Йоан Предтеча е била с великолепен купол, който се е виждал отдалеч и се е намирала в квартала на моряците, другата е била посветена на Света Параскева и се е намирала в квартала на дърварите. Последните свещенници, които са извършили литургия преди изселването на жителите, са били поп Михаил Каракасис или Карагеоргис в Света Петка и поп Сотирис Пангалос в Свети Йоан Предтеча.

Закрилник на селото е бил Свети Авксентий. Дори около 1755 г. е живял в селото и един монах на име Авксентий. През тогавашната епоха, Катирли се радва на голяма слава, потоци от поклонници са идвали да се поклонят пред мощите на светеца. Метоха се е намирал в полусутерена на общинското училище, където се е намирал гроба на светеца. Вътре в метоха е била и сребърната икона, която жителите, заедно с иконата на Свети Йоан донасят в новата родина.

Извън селото, също е имало много свещенни места със светена вода, където вярващите са ходели на поклонение. Такива светени места са били: Свети Атанасий, Света Елена, Свети Йоан Предтеча, Свети Георги Макри. До нас са достигнали сведения, че е имало голям панаир, с народни танци и песни в Свети Георги Макри, което се е намирало на разстояние един час от Катирли.