На входа на Елиспонто, близо до древна Троя и само на един км от древния град Ofrynio, е било построено селището Renkioi, на турски означаващо руини. Намира се на 1,5 км от морето и е построено амфитеатрално, сред зеленина от дъбови и борови гори, с надморска височина 150 м . Климатът е бил много здравословен, с тежка зима и прохладно лято.

От най-високата точка на селището, се виждат долината на Троя, Дарданелите, Лампсакос, Калиполи, островите на северно Егейско море и Света Гора. Селището е имало приблизително 5 000 жители, всичките гръцки християни. Използваният език е бил гръцки с диалект, който прилича на диалекта на жителите на остров Лесбос (Митилини).

Ренкьой е било застроено на махали с тесни улички, с калдъръм от бели камъни. Центъра е бил махалата на Свети Георги с централния площад и търговската част. От към морето е била махалата на Akamatras, а от отсрещата страна, махалата с конака,чието име е взето от турския управител.

Къщите са били построени една до друга от камък, повечето двуетажни. Имали са дворове покрити с камък, складове, фабрики, в които са произвеждали узо и вино. Терасите и пешеходните алеи са били украсени с безброй саксии с цветя.

В селото е имало две църкви: едната „Св. Георги”, която е била катедрала и другата „Успение Богородично”. Втората е действала само за 15-ти август, когато се чества празника успение Богородично. Църквата „Св. Георги” е имала форма на кръст, без оформен купол, а камбанарията разрушена от турците през 1914 г. е била построена от дялан камък. В храма се е съхранявала чудотворната икона на Свети Георги, изработена от злато и сребро. Дори и турците са вярвали в нея и са я почитали, като са давали обети.

Всяка година на 23 април е имало голям панаир, с участие на митрополита и на много поклонници от Tsanakkale, Madyto, островите Imbros и Tenedos. Храма изсичал свои собствени монети, като от едната страна са имали образа на Свети Георги, а от другата, кръст с надпис „Свети Георги Офринио”.

Освен селището, е имало и други местности, значими за жителите. По известни са били Biet, където е имало църква и светена вода на Св. Йоан Кръстител; Tsamliki-борова гора, където са ходели на излет турските паши; Paleokastro, местност, където по- късно германците са заредили оръдия, за да наблюдават движението на корабоплаването в Елиспонто; Сарки, където според легендата са гробовете на Ахилей и Патроклос; Карантина-пристанището на Renkioi, където е имало специална санитарна служба за инфекциозни заболяваня, която е контролирала корабите плаващи към Истанбул.

Това хубаво място жителите на Renkioi, са принудени два пъти да го напускат. Първият път, след събитията през 1914 г., бежанците са настанени в селските и градски райони в цяла Гърция: Атина, Ламия, Kими, Каламата, Триполи, Аргос, Халкида, Крит, Кефалоня, Aгринио. Вторият път през 1922 г., повечето семейства от Ренкьой се събират в Аспровалта, в Като Лаковикя на област Кавала и в Никеа и Пирея.

През септември 1923 г. в Ставро, с кораба „ Елпидофорос” пристигат 54 семейства от Renkioi, които са били настанени първоначално на остров Imbros. Но там се били заселили и бежанци от Катирли, Витиния, за това те избират едно място на разстояние 7 км. от Ставрос. Първата година на бежанците в майката родина е била много тежка. Въпреки че, първата им грижа е била да изчистят извора с питейна вода, малария ги е покосила. Проблемите нараснали с приближаващата се зима, когато към болестите и глада се прибавил и студа.

Решение на проблема дава гръцката държава, като раздава на всички бежанци дървен материал и керемиди, за да започнат в началото сами, а после с помоща на немската фирма DHTG - строежа на къщите. След като приключва градоустройствения план, чрез жребий, е разпределена земята между бежанците, по същия начин се разпределят и нивите.

Разположението на селището, намирайки се точно на важна пътна артерия, допринася за бързото му развитие. Бързо изникват първите бакалници, които донасят доходи от многото преминаващи пътници. През 1927-28  г. се взима решение и се осъществява построяването на училище и църква, в което дело участват всички жители.

Годините от 1924 до 1940 са последвани от войната, от немската окупация и от гражданската война. От началото на 1955-56 г. започва туристическото развитие на Asprovalta. Днес селището има хиляди ваканционни жилища, лятото го посещават ежегодно от 50 до 60 хилиади туристи. Районът вече е оформен, като един от най-големите курортни центрове в Гърция, с много туристически фирми и с много семейни хотели.