Град Стагирае създаден през 655 година преди Христа, от Йонийските заселници от остров Andros, а скоро след това пристигнали и други заселници от Halkida. След персийските войни, Стагирастанал член на Първия Атински Алианс, като по този начин допринася за общия паричен фонд. По време на Пелопонеската война, а имено през 424 преди Христа, града въстава против Атиняните, създавайки съюз със Спартанците. Събитието разгневило Атиняните, които тръгнали да обкръжават града, но без резултат.

По-късно, Стагирасе присъединява към "Koino Halkideon", тоест конфедерацията на всички градове на полуостров Халкидики със седалище град Olynthos. През 349 година преди Христа, града е бил обкръжен и в последствие завладян от Македонския цар, Филип II, който го унищожава напълно, но по – късно, след няколко години се завръща и в чест на Аристотел, построява отново града. Но всъщност, унищожаването на града от Филип II е било началото на упадъка му. Географът Stravon, който е живял по времето на Христос отбелязва, че Стагирае бил изоставен.

По време на разцвета си, Стагирасе защитавал с мощно укрепление, общата дължина, на което се изчислява на около 2 kм.  На върха на южния хълм се намира акропола на Стагира. В рамките на акропола е бил открит кръгъл воден резервоар с диаметър 2 м. и дълбочина 4 м. На най-високата част на акропола, също е било открито, квадратно пространство със стена 5 кв. метра. Това помещение с още едно подобно до него са били ползвани за военен пост, от където са наблюдавали целия регион около Стагира. Наблюдателният пост е заемал най-високата точка на града и давал възможност да се наблюдава не само самият град, но и обхващал голям радиус около него.

В центъра на селището "Agora" (пазар), археолози са открили обществена сграда, изградена от мраморни клинове, която събирала жителите на Стагираза обществен диалог. Пред сградата и в ляво от входа е запазен малък олтар с периметрична преливаща канавка, издълбана в скалата.

Къщите от класическата и елинската епоха, които са запазени и до ден днешен,  дават важна информация за жилишната организация, вътрешната икономика и обществото на Стагира. Къщите построени от различни по размер издълбани или не издълбани камъни, са имали по принцип подове от утъпкана пръст. Впечатление правят големите стаи, както и тесните улички между къщите, които са павирани или издълбанив скалата. Това, както и стъпаловидното разположение на къщите, напомнят за традиционните селища на гръцките острови.

Хиляда години по-късно от унищожаването на Stageira, се говори за съществуване на същото място, на малка средновековна крепост с името "Livasdias", а по-късно "Lipsasda. Може би, към този замък принадлежат малкото сгради останали в горната част на северния хълм, както и византийската стена, която огражда хълма в началото му.