През 1992 и 1993 година, след археологически разкопки се открива голям комплекс от крепостен характер. Става въпрос, за крепостно строителство с петоъгълна форма, на обща площ приблизително 4 000 кв.м., със стратегическо значение изградено така, че да може да се контролира цялата местност, съответно морето и пътната артерия.

В комплекса има три правоъгълни кули, построени на тези страни, където са най-лесно уязвими, тоест, на север, изток и североизток. Входът се е намирал на западната страна, който е бил леко наклонен и лесно достъпен. Външната стена от тази страна е с по-голяма дебелина от останалите, подкрепена от вътрешна стена. Крепостта от южната страна, се е пазела с изкоп, който е запазен и до днес.

Източната кула има две свързани помещения, вътрешна стълба и етаж. Северната кула е правоъгълна, и се намира в центъра на съответната стена на крепостта. При строеж на нов, съвременен път, копайки с багери, случайно се натъкват на тази кула, половината от която е била извън стената, като я разрушават, откривайки по-този начин една надписана плоча с музикален текст, което е доказателство, че кулата е имала и друго предназначение. Североизточната кула е построена с обемни каменни блокове и към нея има вход само от вътрешната страна.

Комплексът се развива около един голям площад, около който има най-различни помещения. В южната част са били разположени три продълговати двуетажни сгради, което следва от построените между тях стълби. Броят и размерите на северните помещения, не ни е познат, но тук са открити много глинени съдове, от което следва, че тук са били складове за зърнени култури и на различни течни продукти.

Общо само на седем сгради са открити граници, а разкопки в дълбочина са направени само на една от тях във вътрешният североизточен ъгъл. Това, че тук е било маслобойна, го разбираме от уредите намерени тук- един голям каменен съд върху един проводник, централният проводник на сградата, от където са се изхвърляли отпадъци от преработвателния процес на маслините, извън сградата, както и от едно голямо количество счупени костилки в южната част. Също така, в югозападната стая на комплекса, са открити два воденични камъка, вероятно за смилане на житни култури.

Маслобойната ни дава богато хронологично наследство. Тук са открити монети на Персите, намерени в разрушената част на тавана, от което следва, че през 168 г. пр. Христа, когато Македонската Династия е завладяна от Римската империя, маслобойната е била разрушена. Монетите открити по пода в тази част са от годините на Царството на Филип Пети, а под пода са открити монети от началото на 3ти век, до края на 4ти век пр. Христа и една монета на Филип Втори. Създаването на крепостта е станало през годините на Филип Втори, с малки разлики, относно вида на строеж в центъра на крепостта, които са открити в сградата на маслобойната. А разрушението ѝ се свързва с динамичното присъствие на Римляните в Македония, след 168 г. пр. Христа.

Крепостта във Врасна не се е използвала нито за временно пребиваване, нито е имала за цел настаняването само на един пост. Откритите многобройни керамични съдове, за всекидневна употреба, готвене и сервиране на храна; съществуването на маслобойната и обработването на житни култури, са доказателство за постоянно местоживеене и за един друг вид използване. Стратегическото му място, големината и забележителният вид, също така щампованите керемиди, доказват че не е просто един селски имот, а че става въпрос за комплекс от голямо значение.

Забележително големият брой оловни тежести, в зависимост от малкото пространство, което е изследвано, е доказателство и за друг вид дейност, които са се развивали тук. Имайки в наличност складирани храни за дълго време, в случай на нападение показва, че не е само една крепост за отбрана в случай на война, но и в мирен период е действала като център за производство и търговия на стоки в района.